автор: Yova

денят като обгорял въглен
се сипе уморен от скитане
по ъглите на забравена обич

а аз търся изхода от лабиринта
и въпреки остротата на завоите

завивам завивам и пак съм вътре
и само камъни се ронят в стъпките
имам поглед на птица
но нямам крила за излитане

и се завъртам в кръг около себе си
а денят вместо мен
старателно изписва нули