автор: Bonnka

В онези сънища ний газим във призрачни реки
В онези кървави причини
На галещо високомерие
но ний сме там в бездушна тайнственост

на нашата изцяло неразбрана „изтирикльонкана кабрибулия”
в която виждаме една антиортодоксална импресия на несъответстващата логика скатана в останалия свят
ужасно по различни сме до истерична сигурност
на глухи възприятия, зелени истини и стъклени лъжи
а кухи форми на изперкала общественост се стелят в мравешки пътеки
на генериращи мутанти, поели цветния авторитет в макетната последователност на времето в пари.
Една стена от разтояние в татулов цвят на ужас сляп
Е между нас, света и него...
и точно колко сбъркани сме в боядисани копнежи изтъркани желания и трудно поносими тухли от войнстваща посредственост, която ни залива с помията на онова погълнато насила самочувствие.
Шаблони, налагани на всеки токущо пръкнал се човек
Притиснат, бъдещ консуматор на идеите
във сигурна несигурна обвивка на нечия утаечна машина
в кое да е матрично общество.