автор: Walkyria

Обичам да се возя във влак...
Седя срещу посоката на движение.
Обичам да гледам света, угасващ назад,
Потъващ в мъгли млечнобяло забвение.

Обичам да пътувам към нови места
И да откривам прелестни кътчета.
Да оставям далече дома
и на гарата да посрещна нощта...

обичам да пътувам във мрака,
да гледам през прозореца спящия свят
и да бягам към друга галактика,
да бягам не от други, а само от себе си.

Нощта ме кани да търся в себе си,
Когато не ме придружава Луната дори,
В тъма непрогледна омайно блести
Светлината на моя отминал живот
И заслепява моите тъжни очи.
Така виждам по-ясно отвсякога
Във себе си спомен за скъпи души.

Обичам да се возя нощем във влак,
Защото прелитам над живота, отвъд
И впускам се безстрашно в мрака,
Към моята вселена – без посока, без път...