автор: ruslina

Кой и кога ни напъха в калъпите?
Костюмите тесни кой ни уши?
Кой режисира ролите, тъпите,
пълни с клишета
и патос фалшиф?
И кога се изгубихме в хаоса делничен
от компромиси, тиня със хватка желязна,
във която затъваме
под коварното нечие:
"Мъдър си вече!
Браво! Порасна."
Колко камшици ръцете ни помнят,
ръцете, завръщани от порива детски
да дават, да искат,
неразумно възторжени -
гледам ги с жал -
овладяна гротеска
на страха
и на всички заучени "трябва"
зад параван от пресметната чувственост...
Гледам ги...Спомних си!
Даже повярвах...
Прегръдка ви давам
за начало
на простичко
Обично
случване!