автор: TheBloodThirstyBunny

Едно писмо лежеше в десния, горен ъгъл на малко чекмедже. Той внимателно разгъна старата хартия и зачете:

"Искате от мен неща, които не мога да дам. Търсите живот, който не е мой. Намирате мечти, за които никога не съм си помислял. Цитирате мои думи, които дори не знам какво значат. Опитвате се да докоснете невидимата стена пред мен, а нея дори я няма. Търсите път към сърцето ми, но той се срути преди време. Обичате очите ми, а те са слепи. Търсите смисъл в изреченията ми, а такъв няма. Възхищавате се на усмивката ми, но тя е фалшива.
Преоткривате любовта ми към вас, а никога не сте я получавали. Говорите за чувствата ми, а те са далеч по- различни. Описвате гледната ми точка, а тя не е една. Твърдите,че сте видяли сънят ми, били сте там, а аз дори не съм спял....

Искам от вас неща и вие ми ги подарявате. Гледам животът ви, но не ме интересува. Смея се на мечтите ви, осънавайки,че са невъзможни. Не цитирам ваши думи, защото не ви слушам. Не търся невидими стени, аз направо навлизам там, когато имам интерес. Обиколил съм всички пътища към сърцето ви, и не съм открил нищо интересно. Дори не знам какъв цвят са очите ви, подминавам ги често. Не търся смисъл в нещата, които говорите, защото си знам, че говорите глупости. Усмивката ви изглежда доста наивна, продължавайте да се усмихвате тъповато. Любовта ми към вас е количеството на въздух в морска бездна, а вашата - нагрята изпаряваща се вода- нестабилна! Вие нямате гледна точка! Сънищата ви са празни, за това и не влизам там!

Казах ви - Искате от мен неща, които не мога да дам... защото просто не ги притежавам! "

Листът падна на земята, а Tой потъна в мислите си.
Някога!
Някъде... и после просто излезе на кино с приятелите си.