автор: kaktus

Колко точно, няма никакво значение.По-важно е, че още има нужда да го гушкат и да му говорят нежно, само на него.Защото той е от този вид мечки, каквото и да значи това.
Тогава очите му сияят, смеха му е навсякъде и сигурно е щастлив, макар да не го знае.
Той непрекъснато задава въпроси, но не иска да чува отговорите, особено онези, които е очаквал да чуе. И изобщо не си правете труда вие да го питате нещо. Безсмислено е! Само Пух има право да пита, да знае и да бъде горд с това.
Приключенията го намират сами - все едно дали ще открива Северния, Западния или Източния полюс. Не можете да откажете да го следвате! Тръпката си струва, дори цената да е изранено тяло или счупена глава.
И още нещо за него: не е преставал да обича мед. Да, но нещата се промениха! Пчелите вече не си правят кошерите високо по дърветата и не е нужно да се катериш за да си вземеш от меда им /което си е доста рисковано и непредвидимо занимание/. Мечето сякаш не забелязва промените. Продължава да се катери - така, заради приключението, докато меда просто си седи долу и чака да бъде изяден. Дори пчелите недоумяват как е възможно такова недоразумение. А с пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!
Понякога Пух обича да играе на нещо, друг път обича да седи тихичко пред огъня на камината и да слуша приказки. Тази вечер...просто кротко си поспива на дивана пред телевизора.
Трябва ти само мъничко чувство за хумор и ще го разбираш. Това е!