Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 2
Всичко: 434

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПисмо и...нови обувки
раздел: Други ...
автор: AIS

Такъв, какъвто те намери душата ми днес,
не знам дали искам да те познавам.
Познавах достатъчно много от теб.
Стига ми времето, в което си бил любов.
Изгладих твърде много дрехи на лъжата,
провождах те с целувка, за да флиртуваш
и да спиш като за първи път с истината.
Износих толкова куршуми в тялото си
от изстрели, изстрели, изстрели,
че се чудех по каква повеля оставах жива.
Бях любезна по правилата на душата си,
която никога не пита защо си тръгват от нея.
Бях мълчалива като виновна и като невинна.
Бях твоята хитра безсмислица да разделяш
неуспехите и успехите ми от мене,
за да не зная накрая точно коя съм.
Бях луда не, защото (аз наистина съм луда!),
а защото необходимата ти моя лудост
трябваше да е неназовима, недоказуема.
Бях луда, защото така трябваше.
Иначе нямаше да мога да те понеса
и нямаше да съм оправдание за всичките ти
страсти, грешки и капризи, които
бяха изречени изкусно като мои неведнъж.
Бях четвърт очарование, четвърт любов,
четвърт щастие, от всичко красиво по малко,
за да остане многото за пилееене
по онази, която ще те лъже, че светът си ти.
Бях часовникът, който вече не носиш
Аз, знаеш, ненавиждам часовници!
Може би затова трябваше точно аз да бъда
часът ти за завръщане, сервираната маса,
свещите на нея, всичко познато до болка.
А аз никого никога не съм викала при себе си,
защото никъде извън любовта не съм тръгвала,
никъде не съм пристигала неканена,
дори никого не съм си позволила да чакам,
за да не се чувства длъжен да се завръща.
Нищо не съм искала, освен очите на истината.
Те вече ме гледат със смутен от голотата поглед,
който виновно ми подсказва, че
половината свят неизменно започва от лъжата,
но отдавна не може да се побира в нея
и всеки момент ще избухне като бомба
в някой някъде навън. И този някой ще съм аз!
Бях добра мишена, мълчалива и несигурна.
Но вече дори това не съм, защото
повърхността за прицелване е полужива.
Достигането на истината е почти като
достигането на лъжата, но в обратна посока.
Говоря ти за другата посока на света.
Така той неизменно се разделя на чист и нечист.
Някога един горделивец ме беше попитал
какво бих направила за един мъж.
Отговорих му чрез свободата, която усещах,
че не бих протъркала и чифт подметки.
Затова ли имам толкова нови обувки, скъпи?!
Прощавай, но довечера ще танцувам с тях
върху лицето на своите измислици
и върху крилата на твоите илюзии за полет.
Смърт е, любими, лъжата винаги е смърт.
Просто беше време да ти го кажа,
от което не произтича нищо. Само това,
че ще бъда повече от всякога душата си.
Разбираш ли сега защо са ми нови обувките?!
Не от липса на истинските мои пътеки.
Не и, защото те са вечно невидими и трептящи.
Защото те пропътувах, любими! Отдавна...
И няма как да не ми е тъжно днес.
И няма как да не ми е весело.
Най-накрая ти се усмихвам до болка любящо,
но твърде, твърде невлюбено и ти казвам:
обувам новите си обувки за своите си пътища.


Публикувано от Administrator на 26.07.2007 @ 15:33:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   AIS

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:08:53 часа

добави твой текст
"Писмо и...нови обувки" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Писмо и...нови обувки
от babazlata на 26.07.2007 @ 16:09:47
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно е!


Re: Писмо и...нови обувки
от rosy88 на 26.07.2007 @ 16:50:08
(Профил | Изпрати бележка)
Има дълбочина и всяка дума си е на мястото.
Беше удоволствие да го чета!
Поздрав!


Re: Писмо и...нови обувки
от Ufff на 06.05.2008 @ 06:31:04
(Профил | Изпрати бележка)
Тук има толкова наситеност на емоците и складирана енергия, все едно е заредено с тротил! Така го усетих, направо ми вибрираше, докато четях.

Вместо "Носете си новите дрехи, момчета!", да кажем "Носете си новите обувки, момичета!";)

Поздрав!