автор: Slovesna

Сънят в клепачите ми диша,
отнася мисълта към теб.
Писмо не трябва да ти пиша,
делят ме две сърца от теб.
Превръщам думите ти в спомен,
обричам се на вечна самота.
Но някъде дълбоко в мен
изригва зрънце топлота
и от обичта към теб
се ражда светлина!