автор: alexey

беше лятото или това
което бе останало от него: черният асфалт
и палците ни, вдигнати срещу насрещното.
всъщност, да живееш лесно е, ми каза -
по течението плувай, но нима ще е възможно
щом два пъти да скочиш във една река не може
                              а в някои реки – изобщо.

беше пътят черно куче ближещо ръцете ни
палещи цигара след цигара след цигара
а димът пълзеше в нас като във ябълки
                              и бе въпрос на време да отбрулим
загнилото от себе си
                              и бе въпрос на време да обръгнем да се
слегнем пожълтяващи. да се загубим
бе въпрос на време но времето и не попита

а после
беше стържене от приближаващите гуми
по бръснача на завоя, ослепяващите фарове
в насрещното и черната муцуна на колата
отново беше лятото
                              на задната седалка, а мухите
се разпръсваха и виждах пак лицето му
тъжно синкаво с отворени очи
слепнал в бузите варовик от сълзи
                                                  ...и вероятно
са се ронели зад него и все някога
ще се върне пак по тях обратно