автор: perlita

Когато забият камбаните
ще си тръгна от църковния двор.
Неизповядана и греховна,
не казала дума,
нито свела смирено очи.
А исках да се помоля,
както правят го някои -
с вяра и благодарност
и любов към другия.
А исках да повярвам
в нещо невиждано.
Бият камбани, аз само себе си намирам.
Обичам спокойствието в храма,
даже и сумрака.
Трябва ли ми вяра
прага му да мога да прекрача?