В моят толкова мъничък свят,
с нисък таван,
с малки врати и прозорци,
без липи отпред,
без безкрайни полета със мак
мога да се поместя.
Мога и да живея така,
в собствената си клетка,
но небето, попило деня
се опитва да ме разсмее.
И не мога да си представя света,
във еднаквост отвън да бледнее -
сива нощ,само зелени поля,
слънцето само да свети...
Бих могла да живея така,
но нощта ме разсмива,
с топлината на стария ден,
със горещите си усмивки.
Със луничките в лятната нощ,
кацнали по небето,
и дъхът на един уморен
вятър, който се е отплеснал.
Бих могла да съм в клетка,но днес,
няма как да се овладея.
Тази нощ и горещия ден,
искат да ме превземат.