ХуЛите » произведение "Йода"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 740

ХуЛитери: 3

Всичко: 743

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Heel
:: tehnomobi

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Йода

автор: rainy

Наистина се случва, да.
Клепват често омърлушено ушичките...
След челен удар с камион
себе си ли от асфалта да събираш,
(гравитирани надеждички с бай-пас)
или да инхалираш обич някому –
навъпреки на чувството ‘не знам’,
или да се самоубедиш, че наистина си нужен?
И е трудно да си търпеливо-мълчалив,
когато вътре грозничко бушува
прериен, неограничен от нищичко, пожар...
Всъщност, щом дотук се справихме,
то наистина, наистина аз знам.
И ще се случи и за мен да прочета:
Тя е щастлива!
И аз наистина ще съм.

_________________

Публикувано от BlackCat на 24.07.2007 @ 21:01:14

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 4.14
Оценки: 7

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

20.04.2024 год. / 14:21:29 часа

добави твой текст

"Йода" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Йода
от regina (radost6@bluebottle.com) на 24.07.2007 @ 21:28:33
(Профил | Изпрати бележка)

умилителни са ти умалителните...Йода!..но нали си учителят на джедаите??

Дарт Вейдър

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.07.2007 @ 11:46:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Един учител съм и аз, остави се...
Насила никому не можеш да дадеш, само да вземеш – стара народна мъдрост. И вярна.
Поне себе си да уча, нещо е. Много е.

Умилителни са, да, по-точно се надявам да е така. Ами нали все пак сме жени, дяволите го взели!
Дори и Дарт Вейдър не бива да го забравя...

]

Re: Йода
от Ufff на 24.07.2007 @ 21:29:58
(Профил | Изпрати бележка)

Най-болезнен ми се видя мотивът с ушичките, не знам защо.
"щом дотук се справихме", начинаещо джедайче, ще можем още).
Нека героинята не забравя за специалната защита на планетата Дагоба;)

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.07.2007 @ 11:54:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Така е, най-болезнен е. Почувствала си го точно.
Онази тежка въздишка заради безверието, очите тъжно притворени и клепналите ушички...

Ох, героинята често не знае на кой свят се намира, забравя и за защити, и за чудеса, но пък има нещо наистина сакрално, написано от друг, към което често се обръща, когато я ударят челно, и ще си позволи да го цитира тук...

_________________

Щом ми сринат опорите, щом достигна стена,
щом прогизна до кости, щом ми сложат вина,
падам дълго и правилно
в угоено трасе,
пригодено сред бездната точно да ме снесе,

да си счупя антените в нечий болен въпрос,
да не вдишвам виталност, да ме среже откос,
да не плача по моему,
а по аранжимент,
да ми плиснат плейбек на всеки личен момент:

има време, в което нишка лудост крепи ми
малко крайче от слънце посред хремави зими.
То ми стига да дръпна
вместо спусък, цигара
от лечебни треви с филтър ‘мама му стара!’,

да изтърся от себе си всички лепкави думи,
да полирам мечтите си чак до ласкаво румено
и, настъпила покрива,
да поправя антените,
по които да каца денят след промените.

]

Re: Йода
от ami на 24.07.2007 @ 21:45:13
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa

Нека Силата да бъде с вас!:)))

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.07.2007 @ 12:06:02
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Амин!!!
:)

]

Re: Йода
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 24.07.2007 @ 23:12:27
(Профил | Изпрати бележка)

Въпреки клепването на ушичките...
Целият ни Път е Щастие... сигурно го разбираме, когато идем Там...

Си!*

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.07.2007 @ 12:16:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ти знаеш, Жени – щастието е миг. Миг не като продължителност, а като състояние. И аз го познавам...

Позволих си в случая да използвам това преекспонирано понятие, провокирана от нещо написано, което прочетох, а иначе ти си съвършено права за пътя – самият той е щастието ни, когато е такъв. Отдавна съм го разбрала. Съгласна с теб безпрекословно.

Напуши ме на смях, защото разчетох ‘Там’ като ‘Отвъдното’, но дано не това си имала предвид, още не искам там...
:)

]

Re: Йода
от Pinion на 24.07.2007 @ 23:27:09
(Профил | Изпрати бележка)

Не знам как успявате да намерите две думи, които да цитирате като добри, ама май си кривите душата... Това е за писалите коментари...
Приятелю Rainy, не искам да те обидя, но че си гледал(а) "Спешно отделение" или нещо от сорта и си наредил(а) няколко термина, безсмислени и непоследователни - не ми прилича на нещо, което би трогнало или развълнувало когото и да е... Преди да публикуваш нещо, замисли се!

Това май мога да го Copy-Paste-на като коментар на доста места...

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 25.07.2007 @ 09:33:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ще уважа с отговор първо Вас, а останалите ми читатели ще ме разберат...

Удиви ме коментарът Ви, и то не защото е критичен, а защото е такъв именно на този стих, и именно под мой стих. Защото...
Считат ме (считам се) за смислен автор. Подчертавам – не друг, а смислен. И трябва да си изкривя душата, за да Ви угодя (демонстрация за толерантност към критика, тоест) и да се съглася с думите Ви. И Йода не е последователност от безсмислени термини. Съжалявам, но ще Ви опонирам за това.
И защото не съм словоблудник – публикувам сравнително рядко, никой и никога не се е превъзнасял спрямо мен с ‘ох’ и ‘ах’, а когато коментирам – също сравнително рядко, обикновено казвам много, а не просто говоря.

Вашите думи, обаче, на една друга асоциация ме наведоха – какво се случва, когато човек нахлува на непозната територия и вкарва само първосигнална емоция, без да си е дал труда да погледне в дълбочина. И аз съм го правила... Понякога е хубаво, защото е чист импулс, следователно искрен и истински, понякога не е. Дълги теми...
Иначе Ви благодаря за напомнянето – трябва да се мисли, преди да се публикува! Не за друго, и не заради други, а именно заради уважението на същото това его, което храним черз собствените му изяви.

Всъщност Жива го е казала перфектно кратко и наситено със съдържание: Поезията е най-вече при-общаване – не на всеки, а на тези, които имат сходни сетива...
А аз бих добавила – тя е като отношенията и чувствата. Когато няма взаимност, няма химия, просто ги няма. Няма и виновни. Така се е случило при мен (съчиненията ми) и Вас.
Благодаря за вниманието Ви, наистина. Ударите с камион категорично разбълбукват живота ни...
:)
P.S. Реших да бъда сериозна и не пожелах да съм язвително-иронична относно елементаризма, връзващ ‘Йода’ със ‘Спешно отделение’ (който филм съм гледала с удоволствие, но определено предпочитам ‘Анатомията на Грей’ – слабост към човешките отношения), но ако държите да коментираме филми, господине, предпочитам твърдо ‘Фактотум’…

]

Re: Йода
от Jiva на 25.07.2007 @ 00:38:52
(Профил | Изпрати бележка)

щях да почна иначе, но ще се закача за предишния коментар. читателят явно има своя поетически вкус и този текст не се вписва в него. това е нормално - поетическото изрича някакво субективно състояние и то няма как да бъде усетено по сходен начин от всички...и не винаги изреченото е благо и красиво, защото ние не сме само такива в себе си, нито пък другото около нас.
а що се отнася до смисъла - той също е уловим по различен начин (все пак не е разказ, в който да има очевидна логика). това, че литературата използва понятия, образи от всички области, оправдава смесването на езиците, стига то да въздейства на някого, казвайки му.

е, на мен този текст ми казва. както и другите на същия автор. защото познавам състоянието на безпомощност в мига след катастрофата (житейска, духовна), безсмисленото себеотдаване, усещането за ненужност и съпротивителния хъс, който се набира след мълчанието през зъби...за да се случи отново онова забравено, което сме себе си...и което е едно от лицата на щастието...

да, не звучи много лицеприятно, но ми въздейства с вързаните на възел емоции, които и аз съм разплитала...защото поезията е най-вече при-общаване (далчев - казвала съм го) - не на всеки, а на тези, които имат сходни сетива...

Re: Йода
от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 25.07.2007 @ 08:47:42
(Профил | Изпрати бележка)

Подкрепям Жива, защото го е казала много добре. Поезията въздейства на хората със сроди души и сходни сетива.
А Йода е Велик учител, дано научи Пинион, че да критикуваш е лесно, трудно е да пишеш.
Поздрави и късмет!

]

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.07.2007 @ 12:41:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Ех, Ида… Всеки явно научава това, което трябва, точно навреме.
Ако не го е научил, значи не е дораснал и си е заслужил разминаването със себе си.
И не само със себе си.
За обратното, обаче, е валидно същото.
Думите ми далеч не се отнасят само за твоите думи, а така – философствам си на глас...
Благодаря ти!

]

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.07.2007 @ 12:36:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Понякога нямам ресурси за друго, освен да кажа – благодаря ти!
Приемаш?

]

Re: Йода
от templier на 25.07.2007 @ 12:18:59
(Профил | Изпрати бележка)

Наистина се случва,да.И тези,чиито души вибрират на една и съща честота,усещат камиона почти физически.Да пишат с клепнали ушички могат само истински силните и истински мъдрите,защото знаят,че във вселената нищо не се случва само за себе си. Щастието вече е написано за теб. Просто му трябва секунда,за да си намери подходяща форма ! :)

Re: Йода
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 27.07.2007 @ 12:46:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Не почти, не почти, рицарко, а направо физически се усеща...

Силна? Изключително спорна категория... Мъдра – твърдо не.
Просто човек. С клепнали ушички. Понякога много клепнали...
Повече от нормално е.
Но... да!
И аз залагам на това, че е написано. Дала съм си дума! Както и знам за себе си.
Радвам ти се!

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а