автор: Hades

Загубен в мъгла,
скрит в капчици роса,
луташ се непокорен в нощта.
Търсиш своята пътека,
но снега затрупал е гората.
търсиш своята звезда,
но облаци скрили са небето
Вървиш, хората те питат:
„На къде?”
Спираш, гледаш ги в очите,
тихомълком им отвръщаш:
„Аз…Не зная…”
Искаш да ги питаш
кой си ти, къде си,
но те се губят в мъглата
и само сенки проблясват в росата.
А вятърът гали ти лицето,
целува ти очите,
роши ти косите…
А вятъра, това съм аз
следвам те по пътя
и сами сме в гората.
Само ние с тишината,
сгушени в мъглата,
окъпани в росата.
Усещаш ли къде съм?
Сгушена съм в теб.
Но ти не можеш да ме видиш
и ме питаш:
„Къде си ти,
обвита във мистерии?
Кой съм аз
загубен в мъгла,
скрит в капчици роса?”



А аз ще ти отвърна нежно,тихо:
Затвори очи,
вслушай се в моя глас…
Ще ти кажа кой си…
Ще ти кажа и къде съм аз.
Няма ги звездите,
няма я луната,
затова се луташ в тъмнината.
Не виждаш моя блясък в гората.
Ето, хвани ме за ръката,
ще те измъкна от мъглата,
окъпан в капчици роса.
Далеч от самотата,
далеч от тишината
Аз съм на вятъра душата,
в мен е скрита красотата.
Зная всичко,
що става на земята.
Ще ти кажа
в самотата
Танцуваща в мъглата,
окъпана в капчици роса…
Ти си ангел от небето,
но дяволско ти е сърцето…