автор: Pitagor

Събудих се, облян от грехове,
сърцето ми потръпваше зловещо;
в главата ми – прегънато на две
топеше се видение горещо.

ТО беше ТИ, прегъната на две,
застинала в нелепа, странна поза.
Но в миг дочух, как някой ме зове
и зърнах в мрака стареца Спиноза.

ТОЙ беше ТИ, разпъната на кръст,
в една ръка с пирони и теслата,
а с другата – показваш среден пръст
на мен и на писанието свято.

Събудих се, облян от страхове –
ще те загубя, сетна ми надежда!
И не греша… Те – твойте грехове
ме пият като кукувича прежда.

Събудих се!… Изглежда, че съм жив!
Защото, все пак, други са нещата -
до мен си и ръката ми държиш,
та мисля, че ще те опиша свята.