автор: Gonzita

Един ден,любими, ще спреш,
ще се обърнеш ти към спомена смутен,
ще видиш образа ми и ще разбереш,
какво било е да си влюбен.

Че любовта е себеотрицание,
за другия тревога,мисъл,
тя е нежност,опование
и на живота смисъл.

И едва тогава би прозрял
моите думи,постъпки,
тогава би бил достатъчно зрял,
да разбереш любовните тръпки.
Ще проумееш ти,
че влюбеният се раздава,
че е глух и сляп за злобите човешки,
че от сърце той може да прощава,
на любимия си всички грешки.

Ще разбереш,защото че се справиш,
със съмненията и егото си
и душата счупена ще поправиш,
и ще чуеш най-сетне сърцето си!
Но ще ти липсва само,
от пъзела последното парче,
което ще лежи на чуждо рамо
и,за което си забравено,момче!