автор: Fabiana

Да избутам нощта.
Да се съмне.
Този пес се скъса
от лаене.
Изора тишината.
Аз съм тук.
Все още съм тук.
Попаднах в задръстване.
Уморих се
от сладкия дъх
на живота,
уморих се
от нежния шепот
на вятъра,
от неизбежните
упойващи бягства...
но съм тук, все още...
като луда за връзване.
Не си давам бузата,
стискам си здраво ризата,
пожелавам съпруга
на ближната...
толкова рядко се сещам
да моля за прошка.
Да се съмне! Амин!