автор: chocolate

Откъдето изплувало - там и потънало...
Беше лесно да те изтрия от телефона -
там си просто някакъв номер.
Лесно беше и с електронната поща -
маркирах те като “спам”, блокирах достъпа.
Не очаквах, че и виртуалността да боли може,..
макар че подозирах предварително - ще ми липсваш.
От форума, в който се срещахме, себе си изтрих.
Беше романтично да се правим на тинейджъри
зад някаква фалшива анонимност,
но докога бихме могли един от друг да се крием?!
В крайна сметка -
истината винаги предстои.
А и ние отдавна подозирахме кои сме...

Сега, не знам - как да те забраня в мислите си.
По следите, които си оставил, кърви.
Колко ли би могло да бъде различно от всичко предишно?
И докъде бихме могли да стигнем?!

Откъдето изплувало - там и потънало...
- това, като оправдание, би трябвало да ни стигне.
Погъделичкахме мечтите си.
Поиграхме си на наивни...
Сега е времето да си кажем всичко.
И понеже няма да имаме сили да понесем истината -
да замълчим. Анонимността си отиде.
До тук бяхме и ние, предишните.