автор: jonkata

Беше им полезна със отрязана коса -
в мидена черупка - сгушена звезда.
Пленник в пипалата на измамно време,
сивото запуши проходите на кръвта.

Клоните започваха от глезените.
Цялото й тяло бе покрито с цвят.
Миналото сръчно и изплете пръсти,
ливна из ведро над днешния й свят.

Всички пътища я връщаха обратно.
Палеха, раздухваха до бяло страст.
Болката разлистваше целуната от
миговете щастие под чужда власт.