автор: vedrusa

                         На В. :)
Горещниците се разтвориха
в обятие -
(там лятото на кръстопът е седнало
и с нещо се прощава
но не плаче)
през слънцето косите метнало,
настила пътя
низ съня,
а той е още цял,
и сам е
зад клепачите.

Мълчи,
събира в снопче нови изумления
старателно прочетени в пътеводителя,
расте в тревога,
драска с нокти в силата
и обещава нещо,
и не го разбира...