автор: lazy_666

Въртят се колелата и отнасят,
болката и мъката навеки,
и в тъмнината само лекичко проблясват,
тъжно светли лунните пътеки.

а вятърът вилнее, не престава,
със воят си сърцето ми смразява.
душата потръпва дълбоко ранена,
презряна, отхвърлена и угнетена.

без обич, без ласка, без мъничко близост,
това що с душата тогава се случи,
ще бъде навярно, най-долната низост,
която стаената злоба ще отключи