автор: biser4e

Последният мечтател е поет.
На тридесет и няколко. Красив е.
Женен за съдбата си. Бохем.
Разведен със понятието типичен.
Той няма брегове. И се пилее.
Любимата му песен е прибоя.
Воюва за красивата Елена.
И всяка нощ превзема Троя.
Не го винете. Не е горд ахеец
и никога не влиза с дървен кон.
Жените му са влюбени във него.
В мечтата за голямата любов.
Той всяка безгранично е обичал.
И после със тъга ги е напускал,
защото не разбирали... Артист е.
Животът му е жанр във изкуството:
Да имаш. И да бъдеш чужд на другите.
Каквото му е трябвало, е вземал.
И сам си знае колко му е струвало
из чуждите мечти да се живее.
Сега пътува - в търсене на име.
Само ви напомня Дон Кихот.
Забравил е къде се е разминал
със себе си и своята любов.
Артист, бохем, поет. Мечтател.
Сам си пише и играе ролите.
Не ви е лъгал! Моля ви, повярвайте!
Наистина не помни вече кой е...