автор: palabra

на Г.

Звездите мраморнии ме заслепяват
Пришит в ума ми, спомени извличаш
А само думите неказани остават...
Така аз както мога да обичам

Брегът от пясък бавно разпилява
това нетрайното, събраното в очите
а само мислите ни влюбени остават
Така ти както можеш да обичаш...

Неистово в стъклото очертавам
Ръце дълбоки, галещи косите
но само буци пръст града оставя
на онзи който знае да обича

Смехът ни остър спира ветровете
И онзи връх на паметник прилича
нима си спомняш между редовете
как заедно могли сме да обичаме...