автор: dara33

Затвор от сънищата си направих
и в него твоя образ съхраних.
Единствено когато те сънувам
си същия. С любимите очи...

А краткостта на сънищата е привидност,
в която трудно можем да се скрием.
Трохи са спомените нежно бели,
и крехки като маргарита пред олтар.

С жесток замах светът се разруши.
От лудостта ни се роди една мечта.
И всеки сам по своя път пое.
Напред! Без право на обръщане.

Сега съм по – щастлива, зная го от опит.
И дните ми са рай и ангелска усмивка.
Не пазя снимките ти, нито стара риза.
Изтрих ненужното което ми горчи.

Признавам, че макар и наранена
Понякога оставам в моя сън.
Навярно искам да докосна с длани
лицето с погледа, които помня.