автор: Bjorna

вървяхме аз-
/в сини ласкави джинси,
улиците искаха да танцуват с мен-
бяха ме прегърнали страстно за ханша/
и едно лошо момче

беше избягал от клетката
в портокаловия град,
който го караше да диша
и стихове да пише-
все едно и наистина
можеш да се престориш на друг

но тези игри са ми познати

както и да е

вървяхме тук,
сега,
където е същата вечер

неоновите реклами и разбитото небе,
слънцето, което ухае на изгоряло
хората, които се стичаха по асфалта-
всички това напук нанякъде отива
но не и ние

беше моментът
да поставим на карта
всичко-
нискокалоричните си вечери,
усмихнатите облаци в локвите,
любовниците,

но нито при него, нито при мен
сърцата са притихнали огледала в краката,
чакащи затопляне,
а стъкла, летящи насреща