автор: vetrena

В кристално чистите си очи
си така мрачен.
И тъмен.

Една безкрайна нощ.
Но не за самотни души като мене,
които ще искат да останат.
Не.

В кърваво червените си устни
си толкова черен.
И плашещ.
Бездна, в която пропадат
тези, които се докоснат до теб.
Аз няма да съм от тях.

В безумните си мисли ме обичаш.
Зная.
Но няма да съм поредната еднодневка.
Не можеш да ме заличиш.
Не можеш и да ме задържиш.
Защото не ти си страшният.
Не ти имаш думата.
Не.

Аз съм тази, която избира.
И избирам да не съм с теб.