автор: esperanca

Удобен като ежедневна дреха,
прилепваше по формата на
мойто тяло,
с която лягах в нощите студени,
захвърляйки те сутринта през рамо.

Ти ме чакаше все по - търпеливо
да събера очите на тълпата,
която осем часа ме изпиваше,
привечер се завръщах непозната.

Уютен като пазвата на къща,
умората с ръцете си отнемаше.
Разтривайки ме пръстче подир
пръстче,
разресвайки на мислите проблемите.

Аз заспивах бързо в топлината ти.
В съня си даже, как не забелязах,
че изтъняваш ти, а сянката
в стената, става все по-важна.

А тази вечер у дома не свети.
И ключът трудно влиза в бравата.
В стаята е празно, но усетих,
сега сме двама -
аз и сянката в стената.