автор: joy_angels

Приличаш на черга,
моя малка страна,
но и други земи
на черга приличат:
и там се полюшват
по залез жита
и буйни потоци
надолу се стичат,
и там планините
са горди и снежни,
дворовете - цветни,
градините - китни,
а небето тъй синьо
и вятърът нежен
очите ми мамят -
очи любопитни...

Красиво е всичко
от въздуха даже!

И простичка мисъл
ума ми заема:
дали моята черга
е толкова важна
или време дошло е
да я подменям?

Но стихна сърцето
и прати във мрака
на мислите мои
спасител-светулка:
нали само там -
в тази черга - ме чакат
завинаги мои
един гроб, една люлка.