автор: dasidje

Липсваш ми всеки миг и час
стоя до гроба ти студен
и тихо шептя прости ми
моята вина,ела при мене поне в съня.
И гледам лика ти светъл,
и плача безмълвно,
без глас
гори ме тъгата ,че няма те тука
при нас ,да се радваш на
нашите деца и да ги водиш за ръка.
Те не ще познаят твойта добрина.
Аз те нося в сърцето си ,
но ме боли ,не намирам покой.
Къде ли си ти?

Обичам те татко и ми прости...