автор: marmalad

*предназначено

1.
Брейни се чувстваше както подобава
Беше постлала пода с колебливо щастие и вестници;
по стените висяха освен паяжините, една виола и фагот

Влезе в стаята на особено тлъстите от най-охранените си любови; усмихна се непринудено като клошарка; очите й се изплюха
(глухо)
прибра куфарите;
после рестото;
зави с вестник плюшеното си коте

Откъм тавана долиташе блус
който не достигаше мазето

2.
Къщата все още не чувстваше отчетливо че е напусната. Ребрата й се брояха
въпреки квадрутурата на стаите
Брейни преджапа тъмницата

и всяко мяу
ставаше все по-далечно

3.
А баба й
умираше ли умираше
през последните десет години;
бе татуирала перманентната старост по лицето си
сякаш това е най-девственото нещо на света

3.
Гарет наблюдаваше всичко това от леговището си

Когато луната се показа той й зашлеви шамар
загреба пясък от саксията с оклюмала дифенбахия
и се отдалечи подсвиркайки си;

и може би плачеше
но завърза обувките си
на водосточната тръба - като за последно разбира се
зъбите на пианото проткракаха от студ
но само черните от тях

4.
(защото никой куфар никога не чувства
дали е сватбен или погребален
а този беше от крокодилска кожа)

5.
Налапала дулото на среднощният пикливец*
къщата отмаляваше
от толкова много музика
която не разбираше
ни тухла от нейният замисъл

6.
Освен мрак и курабийки
останаха много пълзящи и летящи твари;
трохи и косми в процепите на дюшемето;

В мъждукащата светлина се отличаваха затрупаните въздишки
преди светулките да угасят осветлението отведнъж Завинаги
пролетните ухания наподобяваха формалдехид

7.
Душевната камериерка почисти ненужните отпечатъци и петъци
а когато се натъкна на мъртво тяло с жива уста
продължи да си мете; и стигна до пердето; и го дръпна с корниза;
Образуваха се шум и настроение голямо
колкото грахово зърно

С олющен маникюр и лице без акне и радост
истината протрака върху перваза
а след нея мокрещия се престори на завалял

8.
Новите собственици не бяха очаровани
нито влюбени
но попитаха от любопитство:

Коя е вашата къща, диви зверове?
Имате ли дом, нощни пеперуди?

9.
И това беше единственото умно любопитство в техният дълъг живот
на собственици

10.
Брейни разбираше
че синята кръв е измислица на патладжана

и стискаше гърлото на щастливият гълъб
понесъл я на крилете си към друга нощ
все така непростимо зелена и гъста
където брашляни не се присаждаха
и въздишки не се откъртваха от фасадата

11.
Остана само надписа на входната врата

когато полетяха малки хвърчила в небето
всеки нехаеше ще стигнат ли до нечие
отхапано сърце

22.
а Гарет търсеше жеста и ласката
с които да излезе на светло

1.
И ако имаше опашка би я завъртял много
много пъти
но едва ли
`мяу` е подходящо за завършек
едва ли



* дъжд