автор: rainy

Моят дом е точно там...

Съдържа се в захвърлените твои дрехи,
които винаги обличам, докато те няма;
и в предизвиканите искрени усмивки
във ъгъла на устните ти, загрубели от умора;
и в тежестта на необходимото за теб мълчание;
(стъклата обикновено чупя с гола кожа)
и в думите, единствено за мен запазени;
и във вътрешните рани с пробойни от пирони;
и в ужасно трудните, неистови моменти,
но и в тях били сме заедно!

Моят дом...
Наднича от ръцете, с които ме прегръщаш;
и от нееднократното сбогуване;
и от липсата, от жаждата ми на пустинник
за теб и твоето присъствие;
и от всяка нота, в която избухва същността ти;
и от удоволствието да живея със мечтите - твоите;
и от всяка твоя фибра;
и от тупкащите капиляри
на побелелите от болка слепоочия;
и там - под слънчевия сплит,
в пулсиращата вена от желание...

Моят дом е точно там -
в поредната хотелска стая;
определено е и до камината!;
и в срещите ти с непознати;
и по пътя, графиран с изтощение;
и на всеки труден запис;
и в миговете със децата ти;
и на мъжките ти сбирки;
и където, и с когото...
Ти си единственото му условие.

Моят дом...
Моят дом е точно там,
където е сърцето ми
и ако не си го следвам,
(а следователно и теб)
трябваше да си разбрал -
аз ще съм... бездомна.