Когато очите ми са ТЕМЕНУЖЕНИ
изпълнена съм със забравен юношески трепет.
И въздуха край мен наситен е с непозволени чувства,
а невъзможното във възможно се превръща ..
Когато очите ми са теменужени ,
разбирам невъзватимостта на времето ,
непростимото нехайство към всяка пропусната възможност,
неспособността да възприема живота в цялата му сложност ..
Когато очите ми са теменужени,
радостта,усмивката не слизат от лицето ми,
дори дъждът не може да ме натъжи.
Не съществува нещо , способно духът ми да сломи