автор: nadya

Само думи и между тях те сричам
и как е възможно толкова да ми липсваш
като летен дъжд след дълга суша.

Чертая с пръсти пътека в пясъка
и знам ще изчезне със прилива,
но аз упорито си вярвам,
тръгвам по нея мислено.

Фантазирам си дълга улица
и тебеширено утрото изгрява,
недоспало и бледо
в сенките под очите ми,

а аз се опитвам да те напиша
с цветове, с думи, с устни.
Закъсняла съм и разбирам
че всички моливи са счупени,

а думите преминали помежду ни
ужасно много ми липсват.