автор: Pitagor

Ако питат за мен,
не мълчи, а речи,
че съм зле.
Че не спя, че не ям
и че кой съм - не знам,
но че пия!
Всеки ден, всяка нощ
там - под гръдния кош
сипвам много и
люта ракия.

Ако питат защо,
не лъжи, а кажи,
че за теб.
За съня недоспан,
за очите –
капан на сърцето,
дето ден, дето нощ,
свито в гръдния кош,
тръпно чака
да спра битието.

Ако питат кога,
заплачи, но мълчи!
В този свят непознат,
неразбран,
пак нещастно пиян,
ще осъмна.
Та не зная кога
ще си кажа: “Сега!”
и ще гръмна…