автор: prizracheto

Ефекти много,
    а усилията все по- малко...
Жадуваш пристан,
    а сред тебе само бури!
Навън се бориш със човешки думи,
   и само истината днес те пъди!
Защото свикнал е човекът да се защитава,
   но днес не търся никаква награда!
Очаквам пристан във печален здрач,
   и чувам плач, да чувам плач!
А теб те няма,
   някъде далече пратен-
без обич и без капчица покой!
   Жени развратни чукат на вратата,
а ти очакваш днес живота мой!
   Очакваш аз да плача- ето плача
и мъката по теб е по- голяма!
  Далече си от мен изпратен-и всичко
туй ме кара да обезумявам!
  Напивам се, за да забравя,
а спомена не спира да кърви!
  Видял ли си жена да полудява?
Недей ме моля те съди!
  За грешките ми ти не обвинявай,
единствената истина ще заболи!
  Недей ме никога предавай!
В сърцето ми живееш само ти!
  
03.Юли. 2007г.
На Стаси