 |  На Събина
Обикновено истинското иска
да го погледнеш само зад очите
и да прелее на момента – прямо,
искрено!,
във кръмно-оцветена кръвна група.
И бебешкото, старо одеялце
невинно топли, премръзнало, крачетата
и смислено, нестранно се преплита
със Fuckin’ Metal!
Разчленява сетивата ни...
Последната ни глътчица коняк
на атоми от светлина си поделихме,
със молекула ярка свобода,
изригваща в посока вътре...
Публикувано от BlackCat на 02.07.2007 @ 10:49:59
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Реминисценция" | Вход | 4 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Реминисценция
от regina на 02.07.2007 @ 11:00:13
(Профил | Изпрати бележка) | все там се опитвам да го гледам...обаче -
Дъжд няма да вали... |
Re: Реминисценция
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 02.07.2007 @ 20:58:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Очевидно твърде много камъни сме хвърляли по изворните си места...
Нищо. Каквото такова. Не е редно непрекъснато да плащаме данък ‘минало’, защото ще забравим как се диша.
И ако успеем да запазим духа си свободен и съхраним себе си, душата си, това никак, никак няма да е малко.
‘With the storm and the night behind me, and a road of my own.’
И тогава (може би) някога, някъде небето (и в нас, и за нас) ще се отвори...
|
]
Re: Отмяна.
от regulus на 02.07.2007 @ 17:24:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Аха, ясно!.. Отменям си въпроса!.. :)) |
Re: Отмяна.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 02.07.2007 @ 21:28:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Господине, има едно древно мъчение – капчица по капчица по главата, докато умрете в страшни мъки!!! Така че внимателно помислете дали да не го задавате в бъдеще, защото моите граници на нелюбопитство се пак си имат граници, независимо че схванах отговора...
:)
|
]
Re: Схванат.
от regulus на 02.07.2007 @ 21:55:58
(Профил | Изпрати бележка) | Госпожо, макар и да не виждате лицето ми, с почти пълна точност разкрили сте азиатския ми лицеизраз и съответно на него отреди ли сте ми китайското мъчение, което аз, безспорно, напълно и в цялата му тежест заслужавам, като един изразяващ се крайно двусмислено и неучтиво буквонасилник!
Разбирам, че сте схванали отговора и се надявам така да е, но аз определено схванах Вашия!!! :) |
]
Re: Реминисценция
от sashtata на 03.07.2007 @ 08:06:01
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за този стих, купонджийке! :)
Благодаря ти и за прекрасните мигове, които споделихме!
Защото ключът е в споделянето, така мисля :)
|
Re: Реминисценция
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 03.07.2007 @ 09:07:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Сигурно има хора, на които не им бушува кръвта от здрав метал саунд, примесен с ритъма на скандинавско ухание, но аз не съм от тях...
:)
Разбира се, че трябва да умеем да се забавляваме! И купонът не е непременно ‘секс, наркотици и рокендрол’, а състояние на духа, попиващ съвършено пълноценно и свободно пулса на живота.
Аз имах щастието да бъда съвсем непредвидено (но напълно предвидимо, доколкото добре познавам душата си) с точен човек, на точно място, с когото споделих равнопоставено интимен момент от най-висока класа...
With the strength of a new day dawning
and the beautiful sun
and at the sound of the first bird singing
I was leaving for home…
Благодаря ти!
|
]
Re: Реминисценция
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 16.07.2007 @ 23:34:20
(Профил | Изпрати бележка) | Обикновено истинското иска
да го погледнеш само зад очите
и да прелее на момента – прямо,
искрено!,
-------------------------------------------------------------------
Рейнич.... възхищавам ти се искрено, как обличаш мислите си с думи!!!
Друго не бих коментирала (въпреки че има какво)
:-*** |
Re: Реминисценция
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 17.07.2007 @ 09:12:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Жени, благодаря ти! Думите сами ме намират, но доколко адекватно биват усетени, не мога да се осмеля да го твърдя...
Радва ме вниманието ти към този стих, защото това беше едно невероятно пътуване вътре в мен си и наистина специален момент за мен. Наистина ужасно специален!
P.S. Когато връщам лентата на живота си назад, установявам твърдо, че най-освободените ми, най-дивашките ми, най- изобщо мигове са били именно с приятелките ми (жени). Може би защото го няма стресовия момент на съобразяване с другия пол, или подсъзнателното стопиране и робуване на условности, или не знам, но това са фактите, въпреки че прекрасно се разбирам с мъжете и определено си ги обичам, и искам, и ми липсват, особено някои от тях. Следва хубава усмивка...
:)
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 807
ХуЛитери: 3
Всичко: 810
Онлайн сега:
