И пак „ще докосвам света пестеливо”!
Бавно кафето си ще отпивам
без вкуса да усещам.
Поглед нанякъде ще приплъзвам
колкото да не ослепея.
Жадни цветята си ще поливам,
колкото да не увехнат.
Пестеливо ще опипвам стените ни
с мекото на ръцете си.
И вечерни песни ще пея
кротичко на душата си.
Ще събирам прашинки и време,
за да останат за някога.
Спомени ще нареждам
по рафтовете на скрина.
Ще ги заключа с надеждите си
и надалеч ще замина.
Ще си ушия колан
и мислите си ще пристегна.
Ще заприличам на залив,
или на спирка последна.
Пестеливо в сърцето си ще пулсирам,
от страх-да не онемея,
от лудостта-да не те умирам,
от болката-да те живея.