автор: ole72

Детството ми - златна мина,
острова вълшебен.
Щом порастна със година,
намалявам него.

Но не искам - и не мога,
аз да се прощавам.
Остарявам, но защо ли
вечно го забравям.

Пипи маха ми отсреща,
да играем иска.
Карсон развъртява перка.
с властен жест и искрен.

Буратино ми предлага
да се размениме.
Пепеляшка обещава
кралство делиме.

Дългоноско стяга сватба,
за кума ме кани.
Много се забавих...Трябва
пак да съм голяма.

Но Алиса ме зарича
да съм вечно малка.
И защото я обичам,
казвам: Обещавам!