автор: alabam

"На попрището жизнено в средата"
тъй, както Данте е написал,
един въпрос тормози ми душата,
дали живота има смисъл ?

От странните капризи на съдбата,
с надежда ти се пръкваш пред света .
Орисницата клати си главата :
- И този май ще вярва в чудеса !

А после - бой и Макаренко,
дорде не ти уври главата,
че щом не ползваш във живота "наколенки",
ще чакаш само на една заплата !

И литват дните като птици,
отнасящи от тебе радостта или тъгата,
дордето побелеят всички жици
във лъскавата арфа на косата .

Тогава приседни и се заслушай
във песните на птиците в полята,
във ромона на малък горски ручей,
и във смеха божествен на децата .

Спомни си юнските си нощи,
пропити с аромата на липи и на любов .
Спомни си две очи горящи още
в сърцето ти, като неземен благослов .

Една сълза гореща ще се спусне,
за да очисти твоята душа,
и ще проронят твойте устни :
- Благодаря ти, Боже, че живях това !