Чувствата са изоставени деца,
които скитат сякаш безцелно в душата ми,
бягат и се препъват
в съмнения,
въпроси
и безсмислици,
и плачат от безсилие,
и молят за покой и прошка -
невинни и безпомощни.
Чувствата са изоставени деца…
не бива да вървя дълго
с тях за ръка,
за да не ме боли толкова
за някой,
който няма да се обърне,
за нещо,
което все не ми достига
като на изсушеното дръвче навън.
Чувствата са изоставени деца.
Тях никой не ги иска.
декември 1989