Вечерта потъва в многоточия
на хиляди недоизречени слова.
Изказаното е така неточно,
мълчанието - вяра във света.
...
Измислям си. Различни дни,
различни вечери. И хора.
Герои (винаги от приказки),
без грижи, без умора.
Измислям си. Безмълвни замъци,
със призраци. И вещици.
Кладите горят без пламъци,
а свещите - без свещници.
Измислям си. Безкрайни разкази
(но не такива, дето се разказват).
Понякога мълчанието ми е ласкаво,
а многоточията никога не се изказват...