автор: ben

В пръстта ще има само злобни червеи
и гниеща студена самота.
От някогашната любов ще никнат плевели...
Покой не ще намеря във смъртта.
След нея продължавам да живея.
Душата ми разядена мълчи...
И вече да обичам не умея,
около мене въздуха горчи.
А чувството заровено дълбоко
във тялото ми – гробница лежи.
Възкръсва като феникс само болката,
но даже тя отдавна не тежи.
И робът с времето с оковите си свиква.
Най-трудно се привиква да си жив
сред тупове надежди… Не пониква
от тях ни вяра, нито пък мечти...
Какъв покой, какво е вече щастие?
Сърцето ми студено... Хладна пръст...
Пируващи във нея гладни червеи...
И гниеща любов след грозна смърт...