автор: Apokalipsis

Нещастници. . .Безкрайно лутане. Тъга.
Една душа безмерно уморена. . . и сама.
Безпътни облаци, мъгли студени
безжалостно поглъщат мисли заблудени.
Безцелно търсене и безнадежден бяг.
Една душа пътуваща от бряг до бряг.
Безмълвни погледи, искри без пламък.
Безмислен порив във измислен замък.
Безумна истина безкрайно наранява.
Безмислен опит за една промяна. . .