автор: xxlogre

От известно време подозирам съществуванието й. И я търся. Може би не където трябва и не с тези очи.
Тя е рядко неустоима жена и изплува ненадейно и мимолетно за нещастие все в чужди компании. Жадувам я. Ако я срещна, ще се престраша да я поканя на вечеря. Дори да ми откаже, поне ще съм срещнал погледа й и ще съм чул гласа й. Разлепил съм нейни снимки по стените си, ровя в празните страници на ума си и се опитвам да налучкам адреса й, ако е останал там от минали прераждания. Изплъзва ми се. Винаги ми се изплъзва. А така я искам...