Разбиваш ме.
На хиляди вълни,
а твоят бряг единствен пристан е.
(Убиваш ме,
и толкова боли,
че чак и истината неистинска е.)
Не ми отива.
Не отива и на теб.
Но сме си ние,
аз съм си,
а ти си ти.
(когато времето
не е вече лек)
тогава спираме
(във продължението)