автор: rupani

Вятърът мяташе клоните на дървото, а с тях мяташе и обесения. Той ту се приближаваше към прозореца, ту се отдалечаваше. Гъвкавите клони го караха да изпълнява странен танц на своето въже. Понякога краката му докосваха стъклото, но не го чупеха.
Тя следеше тази сцена, удобно седнала зад стъклото. Прозорецът беше голям. При нея вятърът не достигаше. Тя се досещаше за съществуването му само от движението на клоните.
Обесеният бе костюмиран. Носеше черен костюм и бутониери на маншетите. Но нямаше вратовръзка. Яката му бе разкопчана. Иначе всичко останало си му беше на мястото. Поне тя се надяваше да е така.
Ежедневието и бе тъпо, в този луксозен и огромен апартамент.
Тя се отдели от прозореца и отиде да си направи чай в кухнята. Заведе елегантната си рокля и елегантните си обувки в кухнята за да си направи чай с прости прибори – чайник и котлон. Това й правеше удоволствие. Цялата машинария стоеше непобутната откакто бе влязла в този апартамент. Пържеше си яйцата на тиган, който пръскаше. Задръстваше редовно миялната машина и печеше филийките си на керамичния плот. После остъргваше загорялото по плота с нож. Това и доставяше удоволствие.
Прозорците в този апартамент не можеха да се отварят. Това също й доставяше удоволствие. Дори да имаше капчица състрадание към обесения, тя не би могла да му помогне. Не можеше да отвори прозорците.
Наля водка в чая си и отново отиде при прозореца. Обесеният се мяташе нагоре-надолу. Много смешно беше. Добре, че имаше такива високи дървета, около апартамента. На няколко пъти се бе опитвала да пробие стъклото с кухненския нож. Бе го хвърляла от всякакви разстояния и дори веднъж замалко да се забие в нея, след като рикошира от стъклото. Това й беше донесло особено удоволствие. Ножът бе прелетял между краката й и се бе забил в миялната машина. Все пак, не посмя да повтори този опит. Обесения си го измисли днес. Просто така. Не беше предвиждала лошото време. Искаше й се някаква компания за вечеря. Силният вятър и облаците направиха представлението по-интересно, наистина. Беше придала на обесения лицето на стюарда, който й носеше поръчките. Симпатично момче беше. Защо ли поне веднъж не го оставиха да й прави компания?
Преди няколко дена видя мъж на отсрещния покрив. Мъжът се целеше в нея. Стреля няколко пъти, но куршумите не можаха да пробият стъклото. После й казаха, че това просто била една от нейните халюцинации. На нея все и се струваше, че някой иска да я убие. Иначе не им пречеше да й задават странни въпроси ден през ден. Много учтиви бяха, но никога не я пускаха навън.
И тя от скука си измисляше разни работи. Примерно голямата катастрофа на кръстовището до блока. Но това беше преди седмица. Сега по околните улици почти не се мяркаха коли.
А долу търсеха стюарда под дърво и камък.
Никой от наемателите на апартаментите срещу нейния не би могъл да съобщи, че стюардът виси високо на дървото току пред носовете им. От две седмици насам, всички си държаха щорите спуснати. Плътно. За всеки случай.