автор: paparakapv

Преди да досънувам любовта ни
белязах те да бъдеш съвършена.
Докато кърпех остарялото си лято-
намерих те, преди да те изгубя.
И пак сънувам синьото ти случване
плахото ти стъпване на пръсти.
А моят юни нежно ме завива
във топлата прегръдка на съня ти.
А от очите ти се уча на обичане
и думите ти странно ме осмислят.
Не знам дали защото помъдрявам,
но онзи космос вече ми е скучен.
Уютно ми е да се рея в близоста ти
и да разделяме илюзии по равно.

Ти опитваш да ме живееш,
а аз съм само гост на самотата ти.