автор: selena

Присъствието на жената го обърка,
зае се да разчертава мислени квадрати
по шията й,
с център кичура от прибрания кок,
възхити се на гънките й, цялата
прекроена от иначе прозаична материя,
съзнанието му на инженер
се притесни от загадката
на неразгърната площ на тялото й,
от отсъствието на логика
на внезапната й поява.
Слезе с разколебана крачка на спирката,
пресмяташе часовете - вектори,
които сочат до утре - присъствието й,
забрави какво имаше да прави,
вярно,
беше тръгнал към апартамента си,
на седмия етаж,
и по-точно -
към перпендикулярния на терасата вектор.