автор: ole72

Дъждът съм аз. Дъждът си ти.
Дъждът-това сме ние.
Дъждовни сме. Нали, почти?
Защо да не измием?

Душите... Знам. Ще ни боли.
Но иначе не може.
Но иначе ще сме добри,
но в крокодилски кожи.

Но иначе ще продължим
доброто да пестиме.
Защо? Я по-добре добри
във пътя да вървиме.

Дъждът се изваля и спря.
Нима ни разтревожи?
Защо? В нас цяла нощ валя
и да престане може.

От утре слънце ще вали
душите ни зелени.
Недей да плачеш! Разбери
дъждът дойде навреме.