автор: butterfly

може би...
тъмните кръгове
които обвиват очите ми
са хвърлени камъчета
в езерна бистра вода
а среброто
посипано равномерно в косите ти
е пресипнала късна тъга
по отминали пролети

не е истина
че сърцето ми е бронирано
виждам те
ти си прилепа
в измислената ми пещера
един ден те открих в тъмното
на прощаване ми остави за спомен
влажния си успокояващ глас
в тубичка ексфолиант

понякога го разтварям
размазвам го с шпатула по душата си
първоначално се извисява
после се снишава в такт с тишината в стаята
най-накрая се свива под клепачите ми
преди да заспя
и да зазидам осанката му
в страниците на таен дневник
скрит под възглавницата ми