автор: ben

Ще ме научиш ли да мога да говоря?
Аз толкова се учих да мълча.
Преглъщах всяка радост и тревога
и исках думите от тях да залича.

Ще ме научиш ли отново как да вярвам
и без да надделее в мен страха,
че някой пак душата ми ограбва,
а на мен оставя белезите от греха?

Ще ме научиш ли как точно се обича
с години, толкоз силно и със плам
когато някой тъй от тебе се отрича,
дори и всичко що си имал да си дал?

И ще ми кажеш ли как, ако не забравя
за болките си, пак ще съм щастлив?
Ако помня всеки удар, всяка рана...
Със тез окови как да бъда жив?

Научи ме как се пие самотата
със студени, тъмни нощи за мезе.
Разкажи ми приказката за победата над злото
и приспи ме със лъжи като дете.

Неканен влизай във съня ми нощем,
и даже там ме научи да не мечтая
и ако пазя в себе си надежди още -
как точно мога да им сложа края.

Научи ме хайде да не бъда груба,
да бъда мила и към безпощадното?
Дали обаче някога ще мога...
Животът ме е учил на обратното...